Огледало за обратно виждане
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Не съм дошла на свят да се преструвам
и благославям всяка светлина.
Аз с много малко хора другарувам.
Издигам си понякога стена,
пресрещне ли ме мазен подлизурко,
наивно гледащ в мен, но със сплетни –
на топло сврени в тъмната му куртка,
да хвърля кал и миг не се свени.
На черното не ща да кажа бяло
или да мамя с краткия си стих.
Написах, що написах – отлетяло.
Отдавна всичко всекиму простих.
Аз носех само шепичка фотони
и пръсках ги през щедрия си смях
От мен, каквото искаш, си примомняй.
Дано това, което всъщност бях.
© Валентина Йотова All rights reserved.
