16.01.2015 г., 7:51

Огнен ад

495 0 3

Небе без капка дъжд.

Слънцето повръща

ужасна топлина, кат пещ.

Хапката не се преглъща.

 

Поле препечено като филия.

Пот се лее - ведро напълва.

Горещина обречена да е убиец,

денят запълва щедро.

 

Огнен ад. Земята стене.

Настъпва глад и няма хлад,

ще мрем!

Бог не се застъпва!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова енергиен заря носи всяка дума Тук!
    Уникални сравнения и метафори!
    Замислящ финал!
    Браво!
  • Само Бог знае, че не съм виновна за нищо! Ще се покая със всички!Мен той ме наказва, но искам войната далече от къщи!Боя се за децата!!!
  • Скъпа моя, тежка картина си описала. "Бог не се застъпва". Просто
    закъсня света да прецени времето, когато се застъпваше. Сега е времето на гнева на Бога.Сега е време за покаяние и молитви. Спокойно! Той
    е милостив и прощава. Само да го търсим.
    Творбата ти е истинска и актуална. Харесвам я и ти пиша най-висока оценка! Желая ти здраве и хубава вечер!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...