Студ, мраз и страх-
изгарят душата ми нежна.
Мраз, студ и страх-
път тъмен с бодливи тръни.
Мракът трябва да премина
да достигна до светлината
чистотата до поляната ухайна
и да грабна щастието, топлината.
Лутам се в тъмнина-
мрачна, гъста, страшна.
Сълзи, мъка и тъга
ме разяждат от дън душа.
Крача към върха без ядове и гняв
само чистота обич и любов.
Слънчевият изгрев ме изправя права
и ме изпълва с огнен зов.
Автор: Виктория Милчева
Написала съм го през 2017 година.
© Виктория Милчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »