3.11.2021 г., 13:01

Огнен зов

1.4K 4 14

Студ, мраз и страх-

изгарят душата ми нежна.

Мраз, студ и страх-

път тъмен с бодливи тръни.

 

Мракът трябва да премина

да достигна до светлината

чистотата до поляната ухайна

и да грабна щастието, топлината.

 

Лутам се в тъмнина-

мрачна, гъста, страшна.

Сълзи, мъка и тъга

ме разяждат от дън душа.

 

Крача към върха без ядове и гняв

само чистота обич и любов.

Слънчевият изгрев ме изправя права

и ме изпълва с огнен зов.

 

Автор: Виктория Милчева

Написала съм го през 2017 година.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...