ditadita (Виктория Милчева) ditadita (Виктория Милчева)
41 86
Nov 3, 2021, 1:01 PM

Огнен зов

  Poetry » Love, Other
1.4K 4 14

Студ, мраз и страх-

изгарят душата ми нежна.

Мраз, студ и страх-

път тъмен с бодливи тръни.

 

Мракът трябва да премина

да достигна до светлината

чистотата до поляната ухайна

и да грабна щастието, топлината.

 

Лутам се в тъмнина-

мрачна, гъста, страшна.

Сълзи, мъка и тъга

ме разяждат от дън душа.

 

Крача към върха без ядове и гняв

само чистота обич и любов.

Слънчевият изгрев ме изправя права

и ме изпълва с огнен зов.

 

Автор: Виктория Милчева

Написала съм го през 2017 година.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Милчева All rights reserved.

The work is a contestant:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки

13 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0