Nov 3, 2021, 1:01 PM

Огнен зов

  Poetry » Love, Other
1.4K 4 14

Студ, мраз и страх-

изгарят душата ми нежна.

Мраз, студ и страх-

път тъмен с бодливи тръни.

 

Мракът трябва да премина

да достигна до светлината

чистотата до поляната ухайна

и да грабна щастието, топлината.

 

Лутам се в тъмнина-

мрачна, гъста, страшна.

Сълзи, мъка и тъга

ме разяждат от дън душа.

 

Крача към върха без ядове и гняв

само чистота обич и любов.

Слънчевият изгрев ме изправя права

и ме изпълва с огнен зов.

 

Автор: Виктория Милчева

Написала съм го през 2017 година.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Милчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...