"Опитах от кръвта ти"*. И отпих
горчива сладост, тръпнеща тревога.
Във този миг отново се родих
и знам, че да те стигна вече мога.
Едничка капчица у мен преля
пустинната ти жажда за обичане.
Каквото ме болеше, преболя –
през цялата Земя към тебе тичам.
Магия е. Измислих я сама–
от луд мерак и диво отчаяние.
Сега съм вече първата жена,
с която ти до края ще останеш.
* Цвета Иванова
© Елица Ангелова Всички права запазени
Сърдечна благодарност и поздрави!