"Опитах от кръвта ти"*. И отпих
горчива сладост, тръпнеща тревога.
Във този миг отново се родих
и знам, че да те стигна вече мога.
Едничка капчица у мен преля
пустинната ти жажда за обичане.
Каквото ме болеше, преболя –
през цялата Земя към тебе тичам.
Магия е. Измислих я сама–
от луд мерак и диво отчаяние.
Сега съм вече първата жена,
с която ти до края ще останеш.
* Цвета Иванова
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
