8.02.2009 г., 0:25

Огън

1.4K 0 2
Пламък в очите,
огън в душата -
едва началото на любовта,
започнало с усмивка,
прераснало в обич необятна,
но нима всичко е единствено това?
Страст - непокорна,
любов - необяснима,
но и краят идва,
рано или късно,
неизбежно е това,
страстта изчезва,
очите - пусти,
отдавна пламъкът загаснал е,
душите - празни и студени,
любовта е вече лед,
надежда не остава -
на нейно място появява се страхът.
Страхът от душите вледенени,
или от пламъка на любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм съгласна. На мен ми харесва - сякаш създава същото чувство в мен. Поздрави, Ради!
  • веселин маринов
    само където не съм му фенка ...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...