8.02.2009 г., 0:25

Огън

1.4K 0 2
Пламък в очите,
огън в душата -
едва началото на любовта,
започнало с усмивка,
прераснало в обич необятна,
но нима всичко е единствено това?
Страст - непокорна,
любов - необяснима,
но и краят идва,
рано или късно,
неизбежно е това,
страстта изчезва,
очите - пусти,
отдавна пламъкът загаснал е,
душите - празни и студени,
любовта е вече лед,
надежда не остава -
на нейно място появява се страхът.
Страхът от душите вледенени,
или от пламъка на любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм съгласна. На мен ми харесва - сякаш създава същото чувство в мен. Поздрави, Ради!
  • веселин маринов
    само където не съм му фенка ...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...