Feb 8, 2009, 12:25 AM

Огън

  Poetry » Love
1.4K 0 2
Пламък в очите,
огън в душата -
едва началото на любовта,
започнало с усмивка,
прераснало в обич необятна,
но нима всичко е единствено това?
Страст - непокорна,
любов - необяснима,
но и краят идва,
рано или късно,
неизбежно е това,
страстта изчезва,
очите - пусти,
отдавна пламъкът загаснал е,
душите - празни и студени,
любовта е вече лед,
надежда не остава -
на нейно място появява се страхът.
Страхът от душите вледенени,
или от пламъка на любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм съгласна. На мен ми харесва - сякаш създава същото чувство в мен. Поздрави, Ради!
  • веселин маринов
    само където не съм му фенка ...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...