Feb 8, 2009, 12:25 AM

Огън

  Poetry » Love
1.4K 0 2
Пламък в очите,
огън в душата -
едва началото на любовта,
започнало с усмивка,
прераснало в обич необятна,
но нима всичко е единствено това?
Страст - непокорна,
любов - необяснима,
но и краят идва,
рано или късно,
неизбежно е това,
страстта изчезва,
очите - пусти,
отдавна пламъкът загаснал е,
душите - празни и студени,
любовта е вече лед,
надежда не остава -
на нейно място появява се страхът.
Страхът от душите вледенени,
или от пламъка на любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм съгласна. На мен ми харесва - сякаш създава същото чувство в мен. Поздрави, Ради!
  • веселин маринов
    само където не съм му фенка ...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...