Feb 8, 2009, 12:25 AM

Огън

  Poetry » Love
1.4K 0 2
Пламък в очите,
огън в душата -
едва началото на любовта,
започнало с усмивка,
прераснало в обич необятна,
но нима всичко е единствено това?
Страст - непокорна,
любов - необяснима,
но и краят идва,
рано или късно,
неизбежно е това,
страстта изчезва,
очите - пусти,
отдавна пламъкът загаснал е,
душите - празни и студени,
любовта е вече лед,
надежда не остава -
на нейно място появява се страхът.
Страхът от душите вледенени,
или от пламъка на любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм съгласна. На мен ми харесва - сякаш създава същото чувство в мен. Поздрави, Ради!
  • веселин маринов
    само където не съм му фенка ...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...