15.02.2022 г., 16:15  

Огън

705 0 2

Да намаля аз искам огъня си в очите

И душата някак да успокоя от хорски думи

Че ме изгарят тез думи,тъй както слънцето лъчите 

Без жал изгаря с огъня си, като чума .

 

Нирвана да постигна е моята мечта

И всяка клетка в мен да тържествува

Така ще се успокои и моята душа

Която в мир с времето ще съществува.

 

Какво е огъня без светлината в мен

Която да огрее ми сърцето

И да освети в мен тъмата, като ден

Тъй както слънцето небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...