15.02.2022 г., 16:15  

Огън

698 0 2

Да намаля аз искам огъня си в очите

И душата някак да успокоя от хорски думи

Че ме изгарят тез думи,тъй както слънцето лъчите 

Без жал изгаря с огъня си, като чума .

 

Нирвана да постигна е моята мечта

И всяка клетка в мен да тържествува

Така ще се успокои и моята душа

Която в мир с времето ще съществува.

 

Какво е огъня без светлината в мен

Която да огрее ми сърцето

И да освети в мен тъмата, като ден

Тъй както слънцето небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...