Да намаля аз искам огъня си в очите
И душата някак да успокоя от хорски думи
Че ме изгарят тез думи,тъй както слънцето лъчите
Без жал изгаря с огъня си, като чума .
Нирвана да постигна е моята мечта
И всяка клетка в мен да тържествува
Така ще се успокои и моята душа
Която в мир с времето ще съществува.
Какво е огъня без светлината в мен
Която да огрее ми сърцето
И да освети в мен тъмата, като ден
Тъй както слънцето небето.
© Hristo Hristov All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
