Да намаля аз искам огъня си в очите
И душата някак да успокоя от хорски думи
Че ме изгарят тез думи,тъй както слънцето лъчите
Без жал изгаря с огъня си, като чума .
Нирвана да постигна е моята мечта
И всяка клетка в мен да тържествува
Така ще се успокои и моята душа
Която в мир с времето ще съществува.
Какво е огъня без светлината в мен
Която да огрее ми сърцето
И да освети в мен тъмата, като ден
Тъй както слънцето небето.
© Hristo Hristov All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
