Да намаля аз искам огъня си в очите
И душата някак да успокоя от хорски думи
Че ме изгарят тез думи,тъй както слънцето лъчите
Без жал изгаря с огъня си, като чума .
Нирвана да постигна е моята мечта
И всяка клетка в мен да тържествува
Така ще се успокои и моята душа
Която в мир с времето ще съществува.
Какво е огъня без светлината в мен
Която да огрее ми сърцето
И да освети в мен тъмата, като ден
Тъй както слънцето небето.
© Hristo Hristov All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
