Огън отвътре
Гвоздей забит във плътта безумно сетивна.
И усещане за безтегловност - безчувствена,
безплътна и противна.
Камък хвърлен в пръстта
на слава, отдавна отминала вече; -
изветряла отрова, нечути слова;
стихват нещата недокоснати още от далече.
Чувство на огън, изгарящ отвътре;
в плам сърцето потръпва... стихнало...
след Жътва!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
