Гвоздей забит във плътта безумно сетивна.
И усещане за безтегловност - безчувствена,
безплътна и противна.
Камък хвърлен в пръстта
на слава, отдавна отминала вече; -
изветряла отрова, нечути слова;
стихват нещата недокоснати още от далече.
Чувство на огън, изгарящ отвътре;
в плам сърцето потръпва... стихнало...
след Жътва!!!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
