Гвоздей забит във плътта безумно сетивна.
И усещане за безтегловност - безчувствена,
безплътна и противна.
Камък хвърлен в пръстта
на слава, отдавна отминала вече; -
изветряла отрова, нечути слова;
стихват нещата недокоснати още от далече.
Чувство на огън, изгарящ отвътре;
в плам сърцето потръпва... стихнало...
след Жътва!!!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
