tsveti4ka (Цвет)
198 273
22.01.2011 г., 17:56 ч.

Огъва се тревожно тишината 

  Поезия
457 0 4

Огъва се тревожно тишината,

от моето дихание се цепи

и спомени препускат в необята

на съзнанието ми. Като комети

дълбоко се забиват в гръдта ми -

потича мъката като река,

а зад всяка точка на ума ми

ти криеш се - и те намирам пак.

По кожата не те усещам вече

и може би това ме тъй гнети,

а може би по-силно съм момиче -

научих се да ходя по игли...

научих се да гледам към звездите,

ала сведа ли поглед - все си там.

Над разума поръсени, мечтите

не искат още да те пуснат, знам.

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??