tsveti4ka (Цвет)
198 273
Jan 22, 2011, 5:56 PM

Огъва се тревожно тишината 

  Poetry
456 0 4

Огъва се тревожно тишината,

от моето дихание се цепи

и спомени препускат в необята

на съзнанието ми. Като комети

дълбоко се забиват в гръдта ми -

потича мъката като река,

а зад всяка точка на ума ми

ти криеш се - и те намирам пак.

По кожата не те усещам вече

и може би това ме тъй гнети,

а може би по-силно съм момиче -

научих се да ходя по игли...

научих се да гледам към звездите,

ала сведа ли поглед - все си там.

Над разума поръсени, мечтите

не искат още да те пуснат, знам.

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??