Огъване
Тревата се прави от дъжд.
Титаник се прави с потъване.
А водката – може от ръж.
Но лък... лък се прави с огъване.
Защо ли ти казвам това...
Разбираш ли, скъпа приятелко?
Лъкът е любов с тетивá.
Лъкът е копнеж по десятката.
Започва от някакъв клон,
израсъл във дивото някъде,
безименен, никакъв – но
орисан със ласка от вятъра.
И казваш: Това ще е лък!
Със него ще стигна мечтите си.
Със него ще стрелям в страха.
... И Робин Худ звънва в гърдите ти.
И почваш. Отсичаш. Огъваш.
Със въглени вяра във мишците –
огъваш. Боли, но напъваш
с ръце, зажаднели за истина.
Разбираш ли, трудно е. Трудно.
Намерил си къс дървесина
и искаш едва ли не чудо –
дъга стрелометна да имаш.
Но, знаеш ли, струва си болката.
Бих дал цяла вечност спокойствие
от своя тъй кратък живот
за шеметен миг лъкотворчество.
Защото лъкът ще е Радост,
красива звънтяща енергия,
която не вехне нахалост,
а стреля по всички безверия.
Защото лъкът ще е сила.
Летеж към десятката. Сбъдване.
Любов с тетивá, моя мила.
Любов.
Тя е също
... огъване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Право в десетката
