Оживялата ти сълза
В любовта съм като художник.
Това изкуство ми се отдава.
Понякога портретист, понякога приложник
грабвам боите-ласки каквото ще да става!
Пред вида на прекрасна натура,
притихвам от възхищение.
Пръсти рисуват на тяло структурата,
устни се сливат -ех, дръзновение!
Докосвам те нежно-властно.
Ражда се чудна картина.
Стене природата страстно-
в ръцете ми пластелин е!
А за финал, за награда,
за това, че боите разтварям в роса,
без моята прегръдка ще страда
оживялата твоя сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Казал си много неща,но онова едва доловимото го усещаш с цялото си тяло! 
