Aug 1, 2009, 10:22 AM

Оживялата ти сълза

  Poetry » Love
939 0 21

В любовта съм като художник.

Това изкуство ми се отдава.

Понякога портретист, понякога приложник

грабвам боите-ласки каквото ще да става!

 

Пред вида на прекрасна натура,

притихвам от възхищение.

Пръсти рисуват на тяло структурата,

устни се сливат -ех, дръзновение!

 

Докосвам те нежно-властно.

Ражда се чудна картина.

Стене природата страстно-

в ръцете ми пластелин е!

 

А за финал, за награда,

за това, че боите разтварям в роса,

без моята прегръдка ще страда

оживялата твоя сълза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не ме обичаш ли? Това е невъзможно!"
    Що ми се ,момне ле, надигаш?
    Пред очите ти бял дувар...
    Куртмач варих, момне ле,
    не съм само калем-зидар.
    Очите ти, момне ле,
    разстлана поляна ли бяха?
    Косите ти, момне ле,
    в жарта на огън горяха.
    Снагата ти, момне ле,
    беше лъжица- върбица.
    Твоите клепки, момне ле,
    росна росила елица.
    Сърцето ти, момне ле,
    беше опушен чер бакър.
    Чужди кахъри, момне ле,
    станаха вече твой кахър.
    Ситни звездици, момне ле,
    по небосвода блестяха.
    Гледаше месечинка сребърна
    как ти сгъстявах душата...
  • А тази творба е като 25-ти кадър! Казал си много неща,но онова едва доловимото го усещаш с цялото си тяло!
  • Котето си показа ноктите...ами нали е в "хумористична", бе чедо?! - Какво да ти река?! Огън жена - не тръгвай след нея-ще изгориш!!!
  • Добре, разбрах,че ти е писнало от тази тема! Следващото ще е за нещо друго ! Мисля,че съвсем пък няма да ти хареса
  • Мерси на вси4ки!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...