Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни
за нещо вече минало, било...
Разхождам се сред каменни отломки
на своето самотно потекло.
Защо ми бе да спирам и да пробвам
да бъда по-различна? По-добра?!
Освен да се окалям и заробя,
не случих нещо в мен да променя. ...