Iszaard (Нели Дерали)
62 137
18.04.2014 г., 22:48 ч.

Океан 

  Поезия » Философска
407 0 4

Все по-безлика става любовта ми.

Едно след друго скриват се слънца

под хладните води на океана.

Прощавам се с поредната мечта,

 

поспряла в миг, навярно да напомни

за нещо вече минало, било...

Разхождам се сред каменни отломки

на своето самотно потекло.

 

Защо ми бе да спирам и да пробвам

да бъда по-различна? По-добра?!

Освен да се окалям и заробя,

не случих нещо в мен да променя.

 

Когато слязох, бях звезда сияйна

промъкнала се в тяло на дете.

Защо ме бе да диря други тайни,

когато вече всичко в мене бе?!

 

Реших, че щом съм тук, така и трябва -

да бъда като другите деца.

На някой всеки път от мен открадваше

по мъничко от светлата звезда.

 

Един ден се събудих насред пътя -

светулчица, но в тяло на жена.

И втурнах се обратно към безплътните

води на океана -  самота.

 

 

 

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Лебовски!
  • Хубаво е!!
  • Благодаря ти, Мисана! Това, което пишеш, е повече от вярно. На нас с теб едва ли ни е нужно да си припомняме думите на Еклесиаста: "който трупа мъдрост, трупа печал." Май прекрасно сме се убедили в това... Светъл празник!
  • Една философска равносметка на авторката. Звездата, за която тя говори се възприема /на пръв прочит/ като алегорична. Но това може и да е съвсем реална звезда, от която духът снизхожда с надежда в плътните материални полета, където се въплъщава за поредната порция житейски страдания, за да потърси своите открития на Земята, но е принуден да се разхожда "сред каменни отломки на своето самотно потекло"

    Поздравление, Из! Силно и болезнено стихотворение, което отекна в душата /ми/.
Предложения
: ??:??