Океан
Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни
за нещо вече минало, било...
Разхождам се сред каменни отломки
на своето самотно потекло.
Защо ми бе да спирам и да пробвам
да бъда по-различна? По-добра?!
Освен да се окалям и заробя,
не случих нещо в мен да променя.
Когато слязох, бях звезда сияйна
промъкнала се в тяло на дете.
Защо ме бе да диря други тайни,
когато вече всичко в мене бе?!
Реших, че щом съм тук, така и трябва -
да бъда като другите деца.
На някой всеки път от мен открадваше
по мъничко от светлата звезда.
Един ден се събудих насред пътя -
светулчица, но в тяло на жена.
И втурнах се обратно към безплътните
води на океана - самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
