Океанът...1

Океанът...1

(поема)

Застанал на брега на Океана*

с вълните си говоря като луд

и грабва ме внезапната покана

да тръгна в откривателски машрут!...

... Към бягащи в безкрая хоризонти

с пропуснати от картите скали,

през ужасяващите преизподни

на бесни урагани и мъгли...

Миражните огньове на маяците

със гибелната своя светлина,

проблясват там с надежда за моряците,

но водят към деветата** вълна...

На бурите зловещата мелодия,

със всеки свой отделен обертон,

звучи във сатанинска полифония,

но с цялата стихия в унисон...

Витае, в прелъстителните песни

на тайнствени сирени похотта,

и с предложенията интересни

от техните обятия в нощта...

Знам гибелна е всяка страст гореща,

с която обещават те любов,

а толкоз лесно във посока грешна

те води съблазнителният зов...

... Но случват се обаче дни прекрасни,

в които Океанът засиял

след залеза на Слънцето не гасне:

– величие във прелестта събрал...

И светлина от бездните извира,

и толкова вълшебно е това,

че ако там си, трудно се намират

(магията да изразиш!) слова!...

А в залезите, с тайнствено вълшебство,

Стихията е върнала във транс:

светът обратно в ранното му детство

със шеметен на светлините танц...

И духат ветрове успокоени,

люлеят бели, гривести вълни...

А Океанът, в прказно безвремие

със Вечноста там, дните не броѝ...

Когато пък Луната се подава

зад хоризонта с луди светлини,

увлича те пътеката тогава

и тръгваш по игривите вълни...

... Изгряват най – красивите съзвездия,

а тяхната далечна светлина

разпалва огън в тайнствените бездни

и пламва сякаш цялата вода...***

... В такава нощ моряците разказват

легендите от Стари времена,

в които и жените не отказват,

и винаги достигаш до брега.

И корабите даже не потъват,

попаднали в око на ураган,

платната по стихията опъват,

със едноок на руля капитан...

... А после някой почва да разправя

легендата за залезът зелен,****

и как, ако го видиш ти, тогава

щастлив ще си до сетният си ден...

... И в утрото, отново ветровете

на изгрева в стопеният метал,

магически размесват цветовете,

и Океанът засиява цял!...

Внезапен вятър в порив щом премине –

разпенва тъмносинята вода...

От тази пяна раждат се Богини

със шеметна, митична красота...

Летящи риби***** с устрем там планират,

подобно птици в радостни ята,

а после Океанът ги прибира

до следващият полет в утринта...

По двойки скачат гъвкави делфини –

красиви във любовната игра,

а слънчев лъч по тях ако премине

изписва ги във прелестна дъга...

... Моряците, като номадско племе,

живеят в Океана без адрес:

сами от историческото Време –

те още там живеят си до днес...

А радостта им се описва трудно

изкочи ли на хоризонта бряг

и оня вик: „Земя!!!...”, когато лудо

крещи и всеки зърнал го моряк...

* * *

... Попътен вятър в мачтите играе

и гони неуморните вълни,

а под платната вечно се мечтае:

за бряг и дом, за ром и за жени...

Едно време в Океана

*    *    *    *    *    *    *     *     *      *

*Атлантическия бряг на Андалусѝя, Испания.

**според моряшките легенди- деветата вълна е

най – силната.

***в южните ширини на океаните нощем водата

свети от фосфоресциращия планктон.

****според моряшката легенда на 1000 години

веднъж последният лъч на залязващото слънце

над водата е- зелен. И който го види ще бъде щастлив

до края на живота си.

*****в южните щирини има „летящи” риби, които

планират по вятъра над водата на ята.