Океанът...4

              Океаните заемат ¾ от повърхността

             планетата.    

                                                          Факт

Неспирен тътен... Ураганен вятър...

Букет от мълнии... Внезапен дъжд...

И – от един до друг безкрай – водата

готова е да кипне изведнъж...

На гравитацията сме подвластни

във щурмът на Деветата вълна,*

но тука сме и дързостни, и страстни –

със Шанс дарен ни, за да е: Съдба...

...Със Тръгването свързвам Океана

и със мечтите за Безкрайността,

но и  с водата, от чиято пяна –

се раждали Богини в древността.

Сега Богините, далеч по-просто,

отколкото в ония времена́ –

на някой южен, екзотичен остров:

са в образ на „очакваща“ жена!...

... Бе утро след запоя целонощен,

не бе изкочил Слънчевият диск –

стоях на кея неразсънен о́ще

пред чакащия ме в Безкрая риск...

Моряците мечтаем със години

за силен ром и хубави жени,

но...о ромът разреден е, а Богините

не пият ром по всички ширини!...

Във Океана нещо е останало

от силата на Онзи първи взрив**

от Нищото: Вселена сам направил –

без божества, дори и без моти́в!...

И с него си приличаме навярно

(а може би дори и за това!),

че общото ни Време е безкрайно –

във бързането дълго за дома́!...

Животът е създаден в Океаните

и доказателството е във нас,

защото пренебрегнали забраните –

сме влюбени в Първичната му страст!....

Синът нали, сам винаги се връща

в уюта свят на родният си дом –

под покрива на „бащината къща“***

да търси своя пристан и подслон...

... А изтрезняваш бързо щом те хване

след прилива обратната вълна́

и колко е капризен Океана –

разбираш вече в нова светлина!...

През всеки час, дори и през минута

променя Океанът своя лик

и изведнъж, след страст едва дочута –

доказва на света, че е велик!...

... И там, в Стихията неовладяна,

аз бях: поет, мечтател и моряк,

а любовта остана разпиляна

от ветровете... И по всеки бряг!...

В моряшки кръчми, под красиви палми,

където ро́ма бе като река –

и шепнеха звездите нежни псалми

религия ми беше любовта...

Но често и осъмвахме във кръчмите

наричани „моряшки“ по света –

душите от носталгия измъчвани

посрещаха там бодро утринта...

Там пееха се песни за пирати,

разбира се и о́ще за жени

и за разбили се в брега фрегати,

и за „съкровища“ от стари дни...

... Щом Океанът в утрото е ласкав и –

полъхва леко палавият бриз,

и изгревът е с цвят на зрели праскови

с невинна страст на укротен каприз...

А цялата магия засияла

с безброй нюанси по повърхността –

ще отрази  във чудно огледало

вълшебните вълни на Вечността!...

... Но някъде „оттатък“ хоризонта,

макар че той е мислена черта –

една внезапна мълния напомня,

че може да избухне с вечерта

над Океанът, мощен и Първичен,

и ужасяващ „гневен“ Ураган,

да разпилее той със безразличие

по пътя си „нещастниците“ там...

... За който в Урагана оцелял е,

или́ е гонил във нощта мираж –

Брегът е без представите мъгляви

лирически на градският пейзаж...

Брегът е: Бряг, когато е Спасение!...

А Фарът му: примамливия знак

– божествено и свято Откровение

за всеки в буря заблуден моряк!...

А както се разправя във легендите

на кръчмите моряшки по света –

и любовта е там, и не в последните

редици, а на първите места!...

*    *    *    *    *    *   *   *   *

... И Всичкото това е: Океанът!...

Стихия и спокойствие в едно́...

... Мъгляви Хоризонти дето мамят –

в три четвърти от Земното кълбо!...

09.09.2020 /Едно време в Океана                      

*вярва се, че Деветата вълна е най-силна.

Виж картината на Айвазовски- „Деветия вал“.

**Големият взрив е създал всичко.

***“Да се завърнеш в бащината къща...“ Д.Дебелянов