28.07.2009 г., 17:47

Около осем минути и слънчевия вятър наоколо

1.9K 0 27

Било е толкова преди началото,
че само миг преди да се събудим,
в съня красив се разпиляваме

и в думите се давим,

                                            губим...
Било е толкова преди нещата
в света да имат някаква подредба -
печал и само скитник-вятър,

звезди, пространства, необсебеност.
Било е преди рибите и птиците,

тревите, танцът луд на пеперудите,
преди протуберансите на слънцето,
преди възторжените пориви,
преди дори да се учудим
на всичкото това великолепие,
което тръгва от небето
и по земята щедро се разлива.
Започнало е толкова отдавна

и толкова боли от непостигнатост
в това отвъд, в което те обичам
и болката ме връща към началото -
на плочка първа и на първа сричка
и все те чакам, търся и намирам
навсякъде около себе си...
и запокитила
 сърцето си в небето,
и там очите си заровила,

разкъсвам го от бъдене високото

... и няма сбогом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е навсякъде, просто обикновено не я виждаме...когато познае някого и той почва да я разпознава, влюбените имат надсетиво
    Поздрави, Лиса
  • "и все те чакам, търся и намирам
    навсякъде около себе си... "....Много хубаво си го казала! Поздрави!
  • Нагоре, нагоре гледай - да не изтървем звездопада!
  • Поклон!
  • много благодаря, че прочете, gerrda

    поздрави и късмет!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...