28 июл. 2009 г., 17:47

Около осем минути и слънчевия вятър наоколо

1.9K 0 27

Било е толкова преди началото,
че само миг преди да се събудим,
в съня красив се разпиляваме

и в думите се давим,

                                            губим...
Било е толкова преди нещата
в света да имат някаква подредба -
печал и само скитник-вятър,

звезди, пространства, необсебеност.
Било е преди рибите и птиците,

тревите, танцът луд на пеперудите,
преди протуберансите на слънцето,
преди възторжените пориви,
преди дори да се учудим
на всичкото това великолепие,
което тръгва от небето
и по земята щедро се разлива.
Започнало е толкова отдавна

и толкова боли от непостигнатост
в това отвъд, в което те обичам
и болката ме връща към началото -
на плочка първа и на първа сричка
и все те чакам, търся и намирам
навсякъде около себе си...
и запокитила
 сърцето си в небето,
и там очите си заровила,

разкъсвам го от бъдене високото

... и няма сбогом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е навсякъде, просто обикновено не я виждаме...когато познае някого и той почва да я разпознава, влюбените имат надсетиво
    Поздрави, Лиса
  • "и все те чакам, търся и намирам
    навсякъде около себе си... "....Много хубаво си го казала! Поздрави!
  • Нагоре, нагоре гледай - да не изтървем звездопада!
  • Поклон!
  • много благодаря, че прочете, gerrda

    поздрави и късмет!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...