Около осем минути и слънчевия вятър наоколо
Било е толкова преди началото,
че само миг преди да се събудим,
в съня красив се разпиляваме
и в думите се давим,
губим...
Било е толкова преди нещата
в света да имат някаква подредба -
печал и само скитник-вятър,
звезди, пространства, необсебеност.
Било е преди рибите и птиците,
тревите, танцът луд на пеперудите,
преди протуберансите на слънцето,
преди възторжените пориви,
преди дори да се учудим
на всичкото това великолепие,
което тръгва от небето
и по земята щедро се разлива.
Започнало е толкова отдавна
и толкова боли от непостигнатост
в това отвъд, в което те обичам
и болката ме връща към началото -
на плочка първа и на първа сричка
и все те чакам, търся и намирам
навсякъде около себе си...
и запокитила сърцето си в небето,
и там очите си заровила,
разкъсвам го от бъдене високото
... и няма сбогом.
© Дора All rights reserved.
