Не стискай толкова!
Погледни!
Захватът смъртоносен е
... почти.
Защо поиска ти
да вземеш всичко наведнъж?
... И въздухът дори.
Прегръдката души.
Какво ще вземеш?
Само не лъжи,
че това е любовта.
Тя дар е - не борба,
тя полет е и свобода.
Прекършиш ли и
крехките крила,
обричаш я на смърт.
Не знаеш ли това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Димитрова Всички права запазени
, но също така и са част от личноста, която съм сега. Благодаря, че харесахте!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
