Jul 3, 2012, 9:46 PM

Окови

  Poetry
726 0 6

Не стискай толкова!

Погледни!

Захватът смъртоносен е

... почти.

Защо поиска ти

да вземеш всичко наведнъж?

... И въздухът дори.

Прегръдката души.

Какво ще вземеш?

Само не лъжи,

че това е любовта.

Тя дар е -  не борба,

тя полет е и свобода.

Прекършиш ли и

крехките крила,

обричаш я на смърт.

Не знаеш ли това?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...