14.05.2019 г., 14:28 ч.

Old love 

  Поезия » Любовна
777 4 3

Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.

Тази любов, как не разбра?
Че не може да съществува сама,
Че гнездо от двама се свива.
А тя най-нахално блести във очите ми…

Тази любов. Дълга. И трудна.
Колко зими и лета с нея посрещнахме.
Тази любов. Кратка. Безумна,
Която ненадейно опари сърцето ми,
Защо ли от нея няма отърване?

Нали си отиде някога.
С един листопад.
После дълго, дълго я гоних.
Може би затова,
Нарочно за себе си ми напомня.


Автор: Полина Велчова

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??