PolinaVelchova (Полина Велчова)
70 29
May 14, 2019, 2:28 PM

Old love 

  Poetry » Love
1001 4 3

Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.

Тази любов, как не разбра?
Че не може да съществува сама,
Че гнездо от двама се свива.
А тя най-нахално блести във очите ми…

Тази любов. Дълга. И трудна.
Колко зими и лета с нея посрещнахме.
Тази любов. Кратка. Безумна,
Която ненадейно опари сърцето ми,
Защо ли от нея няма отърване?

Нали си отиде някога.
С един листопад.
После дълго, дълго я гоних.
Може би затова,
Нарочно за себе си ми напомня.


Автор: Полина Велчова

© Полина Велчова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??