Old love
Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра?
Че не може да съществува сама,
Че гнездо от двама се свива.
А тя най-нахално блести във очите ми…
Тази любов. Дълга. И трудна.
Колко зими и лета с нея посрещнахме.
Тази любов. Кратка. Безумна,
Която ненадейно опари сърцето ми,
Защо ли от нея няма отърване?
Нали си отиде някога.
С един листопад.
После дълго, дълго я гоних.
Може би затова,
Нарочно за себе си ми напомня.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова All rights reserved.
