ОЛОВНА НОЩ
Оловна нощ, нажежена до червено,
кръв, завряла, застинала по вените,
мисли опийващи, разбунени,
уж била нощ обикновена, като другите!?
Примряла, едвам чувам сърцето си,
луна, бледна, с лъчи закрива очите си,
ние, двамата притихнали,
между нас, жарава, червена!
Никой никого не докосва, мълчи,
няма да узнаем дали ще изпепели,
докато я носим в сърцата си!?
... Оловна нощ... отиде си...
кръв, завряла, застинала по вените,
мисли опийващи, разбунени,
уж била нощ обикновена, като другите!?
Примряла, едвам чувам сърцето си,
луна, бледна, с лъчи закрива очите си,
ние, двамата притихнали,
между нас, жарава, червена!
Никой никого не докосва, мълчи,
няма да узнаем дали ще изпепели,
докато я носим в сърцата си!?
... Оловна нощ... отиде си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
