Превръщат в леден копнеж
бодлите сладкото бъдеще.
Авантюри забиват кат скреж
отровно иглите на губещия..
Сърцеоловно разяжда отвътре
крещящо-болната истина.
Погледът стремглаво се губеше
във пропаст-апатия преливаща..
Абаносово-мрачен сонет
пиша във късния час.
Моля се да стигне до теб,
продирайки гласа си от бяс..
© Княгиня Нощ Всички права запазени