Олтар
До вратата ти,
нощно-заключена,
аз се спирам
във своите сънища.
В живота ни
често се случва
зад врати
да стоят
кръстопътища.
В ръце те
понасям
към изгрева,
а залези
виждам насреща.
Звезди се
кикотят изстинало,
вятър изсвирва
зловещо.
Пак лъжат
гледачките-врачки,
по ръцете
гадали ми
бъдното.
Две линии
в длан се пресичали...
А до
портата твоя
аз зъзна.
Раждам те
в мигове слепи.
Танцувам
във нощна агония.
Пустотата
загребвам
със шепи,
в пръстите ми
да се помолиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
