31.05.2012 г., 22:45

Олтари

899 0 8

ОЛТАРИ

 

        “...аз паля свещи на свети Бедняк...”

                                РЮТБЬОФ /12251285/

 

Навярно в гъстата мъгла край мен

съм сбъркал пътя, оня път към храма,

и днес, сред залеза на своя ден,

съм спрял под свода на една измама.

 

И е измамен синият сумрак

през който диря пътя към олтара;

море от свещи пред свети Бедняк

сред храмовата тишина догаря.

 

Една икона в тъмното личи –

без златен нимб, без приказно сияние;

старици в черно с хлътнали очи

раздават жито пред свето Страдание.

 

Навън е пусто. Есенният мрак

полето в мокра пелена загръща.

Висят икони на свети Бедняк

във всеки храм, във всяка втора къща.

 

И врастват в българската свята пръст

неправедни, неистински олтари;

и страда не Исус на своя кръст –

разпъната,

кърви край мен България.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...