May 31, 2012, 10:45 PM

Олтари

  Poetry
907 0 8

ОЛТАРИ

 

        “...аз паля свещи на свети Бедняк...”

                                РЮТБЬОФ /12251285/

 

Навярно в гъстата мъгла край мен

съм сбъркал пътя, оня път към храма,

и днес, сред залеза на своя ден,

съм спрял под свода на една измама.

 

И е измамен синият сумрак

през който диря пътя към олтара;

море от свещи пред свети Бедняк

сред храмовата тишина догаря.

 

Една икона в тъмното личи –

без златен нимб, без приказно сияние;

старици в черно с хлътнали очи

раздават жито пред свето Страдание.

 

Навън е пусто. Есенният мрак

полето в мокра пелена загръща.

Висят икони на свети Бедняк

във всеки храм, във всяка втора къща.

 

И врастват в българската свята пръст

неправедни, неистински олтари;

и страда не Исус на своя кръст –

разпъната,

кърви край мен България.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...