6.09.2022 г., 12:06 ч.

Олтарно 

  Поезия » Бели стихове
351 1 4

 

Нощта -

         разкъсана дреха,

                   се свлече в краката ми.

Със студена кама

          ме прониза

                   враждебният вятър.

Думи -

          прокудени стъпки,

                   плахо чертаят

                             пътека в душата ми.

          Тази нощ.

          Разпиляна по масите…

Вънка тихо се моли снегът.

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??