8.04.2025 г., 11:26

Omnia mea mecum porto

341 1 2

Биас, един от Седемте, не взе (когато персите дойдоха) оръжие

тъй славно като на Седемте срещу Тива,

нито книга пълна с мъдрост- засега.

Не.

Говори се, че рекъл: Omnia mea mecum porto*,

 тъй както всеки просяк казва- и  се изплъзнал (тайно)

от горящия и в руини превърнат град.

Говори се, че купил ( с какво ли) момичета,

които (може би) спартанците били поробили —.

и ги върнал като дъщери.

Дори не искам и да мисля. Omnia mea mecum porto.

Бъдещето си е тяхно при бащите им – в позор

Да.

Умря преди съдът да изрече присъда,

(тъй справедлива) върху гърдите на детето.

И  шепне:„За всичко хубаво благодари на

боговете“.

__________________________________________________________

* — Omnia mea mecum porto. — Всичко мое нося със себе си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за прочита!
  • Някои хора се страхуват от тишината, но в нейното море, са потънали много корабокрушенски истини. Като тази например да стигнеш до мъдрост в свят, раздиран от героизъм и разрушение. Като тази, че истинското богатство не гори в пожари, не се изрича в присъди, а се носи в себе си. Споменатата фраза, може да бъде приета за клише от някои, но всъщност е котва, потопила кораба на ценности и добродетели човешки на морското дъно в този свят. Поздрав, Божидар!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...