Apr 8, 2025, 11:26 AM

Omnia mea mecum porto

338 1 2

Биас, един от Седемте, не взе (когато персите дойдоха) оръжие

тъй славно като на Седемте срещу Тива,

нито книга пълна с мъдрост- засега.

Не.

Говори се, че рекъл: Omnia mea mecum porto*,

 тъй както всеки просяк казва- и  се изплъзнал (тайно)

от горящия и в руини превърнат град.

Говори се, че купил ( с какво ли) момичета,

които (може би) спартанците били поробили —.

и ги върнал като дъщери.

Дори не искам и да мисля. Omnia mea mecum porto.

Бъдещето си е тяхно при бащите им – в позор

Да.

Умря преди съдът да изрече присъда,

(тъй справедлива) върху гърдите на детето.

И  шепне:„За всичко хубаво благодари на

боговете“.

__________________________________________________________

* — Omnia mea mecum porto. — Всичко мое нося със себе си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за прочита!
  • Някои хора се страхуват от тишината, но в нейното море, са потънали много корабокрушенски истини. Като тази например да стигнеш до мъдрост в свят, раздиран от героизъм и разрушение. Като тази, че истинското богатство не гори в пожари, не се изрича в присъди, а се носи в себе си. Споменатата фраза, може да бъде приета за клише от някои, но всъщност е котва, потопила кораба на ценности и добродетели човешки на морското дъно в този свят. Поздрав, Божидар!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...