15.10.2017 г., 0:42  

Омръзна ми

545 0 5

        Омръзна ми все да чакам смъртта

        и за дъжд да се моля.

        Чувствата ми са суха земя,

        раждат само неволя.

 

        И да пия вода ми омръзна,

        от блата на омраза.

        Вярата ми до дъно заглъхна

        във лъжите – проказа.

 

        Омръзна ми да ме сочат с пръст,

        като пример за слабост.

        Лоши хора, духом ниски на ръст,

        да ми носят нерадост.

 

        Омръзна ми това да се случва

        всяка нощ и всеки ден.

        И си мисля, че вечно ще зъзна

        на студа, тъй омерзен.

 

        13.10.2017

         Пловдив

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Албена!
  • Надявам се поне да ти е олекнало след това споделяне в стихове, Хари! Не се поддавай на разрушителни емоции! А стихът е хубав, поздравявам те!
  • Благодаря,Маргарита и Люси за коментарите.Има и такива моменти!Благодаря!
  • Хари, тъжно ми стана, че си в такова настроение. Никой не бива да ни отнема радостта от малките, прекрасни неща в живота, а ти така хубаво умееш да ги видиш и възпееш!!!
    Сигурна съм , че хората, които те ценят са повече от "ниските духом" тормозници...
  • И на мен много неща ми омръзнаха, Хари, но не чакам смъртта! Не я чакай и ти!Тя ще дойде! До тогава живей! Живей, опитвайки се себе си да прочистиш! Поздрав, прекрасни човече! Желая ти хубаво бъдеще!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...