Омръзна ми все да чакам смъртта
и за дъжд да се моля.
Чувствата ми са суха земя,
раждат само неволя.
И да пия вода ми омръзна,
от блата на омраза.
Вярата ми до дъно заглъхна
във лъжите – проказа.
Омръзна ми да ме сочат с пръст,
като пример за слабост.
Лоши хора, духом ниски на ръст,
да ми носят нерадост.
Омръзна ми това да се случва
всяка нощ и всеки ден.
И си мисля, че вечно ще зъзна
на студа, тъй омерзен.
13.10.2017
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.