Омръзна ми все да чакам смъртта
и за дъжд да се моля.
Чувствата ми са суха земя,
раждат само неволя.
И да пия вода ми омръзна,
от блата на омраза.
Вярата ми до дъно заглъхна
във лъжите – проказа.
Омръзна ми да ме сочат с пръст,
като пример за слабост.
Лоши хора, духом ниски на ръст,
да ми носят нерадост.
Омръзна ми това да се случва
всяка нощ и всеки ден.
И си мисля, че вечно ще зъзна
на студа, тъй омерзен.
13.10.2017
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
