Омръзна ми все да чакам смъртта
и за дъжд да се моля.
Чувствата ми са суха земя,
раждат само неволя.
И да пия вода ми омръзна,
от блата на омраза.
Вярата ми до дъно заглъхна
във лъжите – проказа.
Омръзна ми да ме сочат с пръст,
като пример за слабост.
Лоши хора, духом ниски на ръст,
да ми носят нерадост.
Омръзна ми това да се случва
всяка нощ и всеки ден.
И си мисля, че вечно ще зъзна
на студа, тъй омерзен.
13.10.2017
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
