7.11.2021 г., 16:32

Онази жена

907 2 1

Онази жена – съвкупност от няколко верижни реакции,

къса мъжките погледи, заплетени в солените й коси,

както се късат билети за морски атракции.

После сяда на косъм от равновесието

и от  приличието им.

Сочните ѝ устни контролират

всички шест части на главния им мозък.

Онази жена минава през мъжките погледи

на косъм от приличието  и ги препълва с жажда

чак до ръба на чашата.

На ръба на желанието са –

една голяма вълна убиец в гърлото им

едва не ги удавя в собствения им организъм.

Полъхът на уханието ѝ превръща телата в медузи,

а пясъкът по бедрата ѝ

в най-желаното мъртво море за преплуване.

Тя им поднася лятото на примка от водорасли

и  се обесва скуката от летните им животи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Онази жена ........от съня! Поезия като насищащ летен дъжд - феерия на сливащи се водни капки! Благодаря за удовлствието!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....