Онази светла нишка
Той се спира от маса на маса.
Дрипав и тих, с протегната длан.
Несретник, клошар, пак проси цигара,
и лев за кафе … Живот срещу дан!
А той отредил му е роля такава -
под кръпките да къта мъка горчива…
За милост да моли сам сред тълпата,
да чака щедрост, по - често фалшива.
Дали е живот ли? Студен и бездушен!
Извръщат очи от него човеците.
Посрещан по милост, достойна за куче.
Изпращан през зъби: “Досаден си вече!“
Но съдбата често предлага обрати.
На липата под дългите жълти коси,
безразличието трепна, депеша изпрати
в очите на две светли детски очи.
„Аз нямам много да ти дам“- му каза -
мечето плюшено, филия, топъл шал.
Дано в студената ти есен да те сгряват.
Със тях и обичта си съм ти дал.
И сгря го лъч от циганското лято.
На рамото съсухрено се настани.
Онази светла нишка, сгряваща душата,
за радост, във детето той откри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Най-сърдечно ти благодаря за хубавия коментар, Мария! Хубав празник в утрешния ден!💖
