30.10.2022 г., 12:41

Онази светла нишка

1.1K 4 17

Той се спира от маса на маса.

Дрипав и тих, с протегната длан.

Несретник, клошар, пак проси цигара,

и лев за кафе … Живот срещу дан!

 

А той отредил му е роля такава -

под кръпките да къта мъка горчива…

За милост да моли сам сред тълпата,

да чака щедрост, по - често фалшива.

 

Дали е живот ли? Студен и бездушен!

Извръщат очи от него човеците.

Посрещан по милост, достойна за куче.

Изпращан през зъби: “Досаден си вече!“

 

Но съдбата често предлага обрати.

На липата под дългите жълти коси,  

безразличието трепна, депеша изпрати

в очите на две светли детски очи.

 

„Аз нямам много да ти дам“- му каза -

 мечето плюшено, филия, топъл шал.

Дано в студената ти есен да те сгряват.

Със тях и обичта си съм ти дал.

 

И сгря го лъч от циганското лято.

На рамото съсухрено се настани.

Онази светла нишка, сгряваща душата,  

за радост, във детето той откри!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...