Онази светла нишка
Той се спира от маса на маса.
Дрипав и тих, с протегната длан.
Несретник, клошар, пак проси цигара,
и лев за кафе … Живот срещу дан!
А той отредил му е роля такава -
под кръпките да къта мъка горчива…
За милост да моли сам сред тълпата,
да чака щедрост, по - често фалшива.
Дали е живот ли? Студен и бездушен!
Извръщат очи от него човеците.
Посрещан по милост, достойна за куче.
Изпращан през зъби: “Досаден си вече!“
Но съдбата често предлага обрати.
На липата под дългите жълти коси,
безразличието трепна, депеша изпрати
в очите на две светли детски очи.
„Аз нямам много да ти дам“- му каза -
мечето плюшено, филия, топъл шал.
Дано в студената ти есен да те сгряват.
Със тях и обичта си съм ти дал.
И сгря го лъч от циганското лято.
На рамото съсухрено се настани.
Онази светла нишка, сгряваща душата,
за радост, във детето той откри!
© Даниела Виткова All rights reserved.
The work is a contestant:
Най-сърдечно ти благодаря за хубавия коментар, Мария! Хубав празник в утрешния ден!💖
