10.09.2015 г., 17:50 ч.

Онази свобода 

  Поезия
608 0 10

 

                                      Онази свобода,

                                      която можеш да закичиш 

                                      в косата като цветна фиба,

                                      да метнеш раница на рамо

                                      и с дългите крака на младостта,

                                      на автостоп да стигнеш до Париж...

                                      Онази свобода, която

                                      в парижките бистра отпива вино

                                      и си говори със Ремарк,

                                      или с Камю като със равни,

                                      и във зеленото око на Сена

                                      се влюбва като за последно...

                                      Онази свобода, която

                                      плющи във знамената гневни,

                                      раздвижва пръсти на художник,

                                      кънти в главата на поет,

                                      крещи и иска всичко,

                                      което нощем си сънувал...

                                      Онази свобода е още тук,

                                      изгубена в еднаквостта на дните...

                                      И чакаща децата ни да я открият!

                                      

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво си го казала!
  • Браво, Рад! Усетих с всичките си осезания твоя всеобхватен образ на свободата! "Еднаквостта на дните" ни ще се преобрази, ако повече хора поискат свободата от твоя поетичен манифест! И работят за това! Поздравления!
  • Оо супер!!! Много ми хареса
    "Онази свобода, която
    в парижките бистра отпива вино
    и си говори със Ремарк,
    или с Камю като със равни,"
    Браво!!
  • Краси, радвам се, че прочете! Къде се изгуби?
    Илко, дано се случи!
    Септ, тук сме все непоправими романтици!Благодаря ви за топлите думи!
  • Тук е всичко, което ценя високо в твоите стихове, Рада - интелигентност, страст, хуманизъм, мъдра ненатрапчивост и сила на посланието, нежност и тъга, присъща на осмислянето...
    Сърдечни поздрави, радвам се, че отново те чета!
  • Благодаря ви, приятели за споделянето!
  • Харесах, почувствах и дори видях образа на тази свобода, разгледан през различни, но изкусно подбрани призми.
    Да, изгубихме усещането за подобна свобода сред еднаквостта на дните и демотивиращата преса на обстоятелства, дори и възрастови такива. Аз още пазя перца от крилете й, с които съм летял, но... вече не е същото.
    Нека децата ни и децата на нашите деца, да познаят свободната воля в цялото й величие, нека тя бъде водач, а сетне и неизменен спътник за духа им!
  • Браво, Раде!
    Онази свобода "... чакаща децата ни да я открият". Свободата, която само на младостта е присъща. Харесах и аз
  • Едно стихотворение написано със свободен замах, преминаващо волно през
    чудесния стих с възхищението си от свободата, която:
    "раздвижва пръстите на художник,
    кънти в главата на поет,
    крещи и иска всичко....."
    не можеш да под минеш без да се развълнуваш! Браво, Раде!Аплодисменти!!! Приятна вечер!
  • Онази свобода, която така жадувахме, дано децата ни да я открият!
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??