Sep 10, 2015, 5:50 PM

Онази свобода

  Poetry
786 0 10

 

                                      Онази свобода,

                                      която можеш да закичиш 

                                      в косата като цветна фиба,

                                      да метнеш раница на рамо

                                      и с дългите крака на младостта,

                                      на автостоп да стигнеш до Париж...

                                      Онази свобода, която

                                      в парижките бистра отпива вино

                                      и си говори със Ремарк,

                                      или с Камю като със равни,

                                      и във зеленото око на Сена

                                      се влюбва като за последно...

                                      Онази свобода, която

                                      плющи във знамената гневни,

                                      раздвижва пръсти на художник,

                                      кънти в главата на поет,

                                      крещи и иска всичко,

                                      което нощем си сънувал...

                                      Онази свобода е още тук,

                                      изгубена в еднаквостта на дните...

                                      И чакаща децата ни да я открият!

                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво си го казала!
  • Браво, Рад! Усетих с всичките си осезания твоя всеобхватен образ на свободата! "Еднаквостта на дните" ни ще се преобрази, ако повече хора поискат свободата от твоя поетичен манифест! И работят за това! Поздравления!
  • Оо супер!!! Много ми хареса
    "Онази свобода, която
    в парижките бистра отпива вино
    и си говори със Ремарк,
    или с Камю като със равни,"
    Браво!!
  • Краси, радвам се, че прочете! Къде се изгуби?
    Илко, дано се случи!
    Септ, тук сме все непоправими романтици!Благодаря ви за топлите думи!
  • Тук е всичко, което ценя високо в твоите стихове, Рада - интелигентност, страст, хуманизъм, мъдра ненатрапчивост и сила на посланието, нежност и тъга, присъща на осмислянето...
    Сърдечни поздрави, радвам се, че отново те чета!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...