Онемяло сърце
Много дълго те виках при себе си
и надвиках в сърцето си бурите.
Разпилях се по есенни кълнове,
недочакали пролет сред зимите.
Много дълго пустеех в ледуване
и снежинкова пръсках душата си.
Затова днес, закотвила думите,
онемяла, се будя в стихиите.
До прозрачност отънях от обичане.
От жадуване гасне гръдта ми,
там, където съшивах от спомени
твоя лик, появил се в съня ми.
Колко дълъг е на чайките полетът?
Колко буйно морето сред грохота?
Ако знаех езика на птиците,
щях да бъда сърце на моретата.
Да пулсирам с вълните на воля,
да синея ведно със небето.
Аз на вятъра подарих си душата.
От любов онемя ми сърцето.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
Успех! -
"Ако знаех езика на птиците,
щях да бъда сърце на моретата."
!* -
Много е ценно това съдържание и много истинско,БРАВО
-
Пей, Джейни! Невероятна поезия твориш!
-
Джейни - и тишината ти е вик...
В много нежен стих си го понесла - криле на птица... -
но знаеш красивия език на поезията...
прекрасно стихотворение... -
"Ако знаех езика на птиците,
щях да бъда сърце на моретата"
Голямо е сърцето ти, Джейни!
Такива стихове ще го накарат...да проговори отново!
Поздравления!!!
-
Стих като вопъл, но се усеща и желание, очакване, надежда...
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колко буйно морето сред грохота?"
Точно колкото устни разтворени
да прошепнат молитва за обич...
И с целувка да свият гнездото
във което да пее любов...