Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Dec 9, 2009, 3:48 PM

Онемяло сърце 

  Poetry » Love
5.0 / 7
649 0 9
Много дълго те виках при себе си
и надвиках в сърцето си бурите.
Разпилях се по есенни кълнове,
недочакали пролет сред зимите.
Много дълго пустеех в ледуване
и снежинкова пръсках душата си.
Затова днес, закотвила думите,
онемяла, се будя в стихиите.
До прозрачност отънях от обичане.
От жадуване гасне гръдта ми,
там, където съшивах от спомени
твоя лик, появил се в съня ми. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works

More works »