Ония топли дни
Върни ме назад при ония
времена, когато свободен
бях, когато летеше ми душа!
Върни ме назад, в ония топли
и светли дни, когато бяхме
влюбени, двама аз и ти!
Да, свободен бях, защото
летях на крилете на младостта,
защото любех те с цялата
си душа. И не беше ме страх
сам да скоча в пропастта.
Да докажа пред теб и света,
че ти винаги за мен била си
единствена! Моя любов, моя
любима жена! Любех те, ти
нежна и светла. Но не както
любя сега, с похот и страст,
а както майка люби детето свое.
И страх ме беше да не те
загубя и нараня. И всеки твой
жест и дума мила бяха като
небесна благодат. Като
семенца падаха в сърцето мое
с обещание за нов свят.
И сега любя, но съм сам.
Сърцето е сковано, душата...
Ах, душата моя...
Върни ме назад в ония топли
и светли дни, когато влюбени
бяхме, двама аз и ти! Когато
беше озарен в светлина
света ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Давид Иванов Всички права запазени
