Онзи миг
Дантелата
ще трепка снежно бяла
- от морска пяна
сребърни крила.
Оскъдният сатен
ще разпилява
и ще поглъща
лунна светлина.
Въздишката на тюла
ще докосне
и с шумолене
ще се съблече.
Без думи устни
ще се срещнат с устни
и ще говорят
трескави ръце.
*
Красив подарък.
Призори ще тръгнеш.
Прощалното писмо
е вече факт.
Като русалката
ще ме прегръща,
ще ме разтвори в себе си
светът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
