Дантелата
ще трепка снежно бяла
- от морска пяна
сребърни крила.
Оскъдният сатен
ще разпилява
и ще поглъща
лунна светлина.
Въздишката на тюла
ще докосне
и с шумолене
ще се съблече.
Без думи устни
ще се срещнат с устни
и ще говорят
трескави ръце.
*
Красив подарък.
Призори ще тръгнеш.
Прощалното писмо
е вече факт.
Като русалката
ще ме прегръща,
ще ме разтвори в себе си
светът.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
