Дантелата
ще трепка снежно бяла
- от морска пяна
сребърни крила.
Оскъдният сатен
ще разпилява
и ще поглъща
лунна светлина.
Въздишката на тюла
ще докосне
и с шумолене
ще се съблече.
Без думи устни
ще се срещнат с устни
и ще говорят
трескави ръце.
*
Красив подарък.
Призори ще тръгнеш.
Прощалното писмо
е вече факт.
Като русалката
ще ме прегръща,
ще ме разтвори в себе си
светът.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
