Дантелата
ще трепка снежно бяла
- от морска пяна
сребърни крила.
Оскъдният сатен
ще разпилява
и ще поглъща
лунна светлина.
Въздишката на тюла
ще докосне
и с шумолене
ще се съблече.
Без думи устни
ще се срещнат с устни
и ще говорят
трескави ръце.
*
Красив подарък.
Призори ще тръгнеш.
Прощалното писмо
е вече факт.
Като русалката
ще ме прегръща,
ще ме разтвори в себе си
светът.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
