Да се бунтуваш, да не се навеждаш,

опасно, главоболно е това.

Да си смирен и тих - у нас изглежда

отдавна най-удобно е така.

Но съм различен и не съжалявам.

Е, вярно, не законите на Бог,

житейските закони изпълнявам.

Не Господ шеф e, a Животът строг.

„Дарявай - казват - втората си риза

на ближния си - бедeн, ощетен!“

Но щом го поразуча аз, излиза

че е ленив и пие всеки ден.

Какво да правя? Няма да остана

сега с едничка риза на гърба,

ами с любезен глас ще го поканя

да поработи, за да му платя.

Или да кажем, в тъмното ме спира

бандит нахален, иска ми пари.

Да трая ли, докато ме обира,

в стил: „Другата си буза обърни“ ?

Ще се опълча бясно, с всички сили

на дръзкия и нагъл хулиган.

Макар, че може би ще ме пребие,

без съпротива няма да се дам.

Не знам роден ли съм за друго време,

но явно е - не съм за тоя век

и май е време Дявол да ме вземе,

защото твърде опак съм човек.

Така вървя изправен, сред тълпата

от хора със наведени глави.

Тук-там и други също се изправят,

а пък това е хубаво, нали?