Опак човек
Да се бунтуваш, да не се навеждаш,
опасно, главоболно е това.
Да си смирен и тих - у нас изглежда
отдавна най-удобно е така.
Но съм различен и не съжалявам.
Е, вярно, не законите на Бог,
житейските закони изпълнявам.
Не Господ шеф e, a Животът строг.
„Дарявай - казват - втората си риза
на ближния си - бедeн, ощетен!“
Но щом го поразуча аз, излиза
че е ленив и пие всеки ден.
Какво да правя? Няма да остана
сега с едничка риза на гърба,
ами с любезен глас ще го поканя
да поработи, за да му платя.
Или да кажем, в тъмното ме спира
бандит нахален, иска ми пари.
Да трая ли, докато ме обира,
в стил: „Другата си буза обърни“ ?
Ще се опълча бясно, с всички сили
на дръзкия и нагъл хулиган.
Макар, че може би ще ме пребие,
без съпротива няма да се дам.
Не знам роден ли съм за друго време,
но явно е - не съм за тоя век
и май е време Дявол да ме вземе,
защото твърде опак съм човек.
Така вървя изправен, сред тълпата
от хора със наведени глави.
Тук-там и други също се изправят,
а пък това е хубаво, нали?
© Димитър Дунеловски All rights reserved.
