ОПАСНОСТ ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ
Р. Чакърова
Дълга зима... Не никне зелена трева,
а гнездата все още пустеят.
Хвърлям семе на лед от предишни слова
с ясна мисъл, че нищо не сея...
Но в съня ми покълва! Ухаят жита
и жетварите потни събират
класовете на всичките мои лета -
сякаш дългата зима умира...
Нека сторят за мен още малко добро -
от мечтите ми хляб да омесят :
равни части от нежност, вода и брашно,
за мая - може... някоя песен.
След това ... ще те любя сред прясно сено,
а луната греха ще изкупи -
миг преди да измръзне тази лятна любов,
миг преди този сън да се счупи...
Лондон, 26/02/2018 01:25
© Rositsa Chakarova Всички права запазени